Изведнъж полудяхме – жестоко и страшно,

като в някакъв сън, като в черен кошмар...

И поехме надолу със хълбоци прашни – 

триста луди души подир лудия цар.

 

Беше кукова есен след куково лято...

Царят пееше химни от своя престол.

Ние всички крещяхме в едно като братя,

че светът е нормален, щом царят е гол.

 

А когато нощта срещу нас се оплези

и потръпвахме тънко от глад и от студ,

от съседната лудница кротко излезе

един много усмихнат и истински луд.

 

Той навярно ни чувстваше толкова близки –

като братя по дух, преоткрили света,

тръгна смело към нас в усмирителна ризка

и във общия хор със възторг закрещя.

 

Падна кукова зима след след кукова есен...

Ние все тъй се блъскахме – брат срещу брат.

Само лудият не издържа... И се обеси –

прекалено нормален за нашия свят.

 

 

Ники Комедвенска 

 

Луда съм, Господи! Дума да няма -
чак под езика ми стяга.

Луда съм, Господи! Виждаш ли, луда съм!

Още в приказки вярвам, още пазя в мен детето.

И всичките дяволи чак от лудостта ми плашат се,

чудят се как ми издържа сърцето.

Душата ми - буря е. Очите ми - море са.

Луда съм! Нямам умора.

Няма лек. Не се лекува тая лудост моя!

Вярвам още, Господи, но не в думи, а в очите!

Препускам смело, напред вървя и следвам си мечтите!

Вярвам още, че дори и гола, боса, ала само с любов мога да живея.

И наречи ме луда, дива, ала всеки миг за истинска любов копнея!

До болка обичам, чак от обич умирам.

Ала никога без да кажа "Обичам те!" не заспивам.

Луда съм, Господи! А душата ми - риза съдрана,

от разбити любови и от рани дълбоки.

Да, луда съм, Господи! Зная го!

Ала още в приказки вярвам, още пазя в мен детето.

И на всичките дяволи кажи им да знаят -

луда е, ала с любов й е пълно сърцето!

Автор: Надежда Георгиева

как се пише..
нямаш Сърце и Душа за това, моме..
не се ядосвай..в другия живот..може би