Път няма, Пътят си ти,

Небето е коварно близо..

и така далече..

Бог, тоже!

Защо са нужни тези

рими, удари ми..

и жалка пошла лустроАция?

Хайде, опитай на трезва глава

направи челна стойка..

Ухо долепи до Земята..

и ще чуеш Любовта на Гея.

и, ще усетиш....

в пръстта, тихата радост

даже на червея…

Подобно Ахил, сина Пелеев,

Урок на този Свят..

не ще оставиш..

И, когато Свини колят овцете..

Когато други пожънат твоето жито

ще грухтиш ли пак..отново..

Като онези свини човешки..

от Любов и милост, скопени?

Остави Всичко да бъде..

и пусни Хляба  по Водите..

Остави това Всичко на менЕ..

То не ти е нужно, Човече!

Човеците са такива,

подобни..тебЕ..…

Към дъното на пропастта вървят,

и,търкалят се фриволно доволни..

Нали си Човек,

от Майка, роден..

или, злобен мизантроп

в тебЕ се  гърчи..

Ако си Човек ,бъди!

ако си Сатанаил,проклет бъди..

триж по-добре..

да не се бе раждал…

на тази красива, синя Земя..

наша любима,енигматична матрица.

Ако не бъдеш смирен и доволен,

Обърни гръб,

Поплачи си, приятел!

Но, никога,никога..

Не развявай..публично бели гащи.

Пътят е Един,

Няма падение,

Нито катерене..

Всяка посока е вярна.

Джули фон Невърленд,
13декември/2018