Как Русия унищожи България през 968-971. Табутата в българската история
by EXTREMECENTREPOINT on MONDAY, 19 OCTOBER, 2009 · 67 COMMENTS
Русия два пъти унищожава българската държавност. Първия път, екзекутор на България е кървавият езичник Светослав през 968-971 година. Светослав избива безмилостно над 300 български болярски рода и обезглавява държавата по същия начин както я обезглавяват 10 века по-късно комунистите под руски контрол. Какво се е случило в тази далечна и драматична за Родината ни епоха може да прочетете тук:
Причините, довели до византийско-руския съюз против България, са анализирани нееднократно. Насочвайки вниманието си към Киевска Рус, Никифор II Фока е ръководен от желанието да противопостави на България силен и недостатъчно познат за българите противник. Вероятно още при цар Симеон между България и Киевска Рус са съществували връзки, но все пак Византия е имала по-солидни позиции и възможности за влияние в руския политически живот. От времето на византийско-руския договор от 911 г. в имперската армия присъства наемната варяго-руска дружина. Контактите между Киевска Рус и Византия се засилват след покръстването на княгиня Олга (944-964) в Константинопол (955).
Темата за Светослав е използвана по-късно за примитивна пропаганда. Усилията на ред български граждански и военни историци да представят Светославовата агресия като начало на вековната българо-руска(=сьветска) бойна дружба са неприкрито тенденциозни и откровено несъстоятелни. От своя страна дори и авторитетни руски (съветски) изследователи не могат да преболедуват традиционното имперско мислене, твърдейки, че Светослав не искал да завладее България, а само тъй нужната на Киевска Рус Дунавска делта (?!) – при все че тя е неразделна част от същата тази държава България, към която князът има едва ли не най-приятелски намерения…Действията на Светослав са насочени срещу суверенна държава, която с нищо не му дава повод за война. Отначало те са свързани с грабеж и директна услуга за трета страна – Византия. Най-меко казано, това е агресия и плен руски.
Византия насочва вниманието си към младия и войнствен княз Светослав Игоревич (964-972). Току-що поел властта от майка си Олга, Светослав става изразител на най-агресивните среди от руско-норманската знат. Той се отнася насмешливо към верските възгледи на Олга, приемайки Христовото учение за религия на слабите.
Светослав изненадващо дебаркира със своите ладии в Дунавската делта. Това става не в началото на лятото на 968 г., както често се твърди, а най-вероятно през август (Йоан Скилица). Лъв Дякон съобщава, че войските на киевския княз наброяват 60 хиляди души {без да се броят наемниците!), чието ядро е княжеската дружина от около 10 хиляди воини. Светослав води огромни за времето си сили, използвайки значителния демографски потенциал на руските славянски племена.
Руското нападение е изненадващо за българите. Когато Светослав навлиза в Дунав, срещу него цар Петър изпраща 30-хилядна войска. Българите са разгромени от русите още в първото голямо сражение, а спасилите се от бойното поле се затварят зад яките стени на Дръстър. При вестта за поражението цар Петър получава апоплектичен удар и на практика става неспособен да изпълнява функциите си на държавен глава. Той приема монашески сан и се оттегля в манастир. Само след няколко месеца царят черноризец умира (30 януари 970 г.). Така България губи опитен и обигран политик, койо независимо от своите грешки и слабости води държавните дела повече от четири десетилетия.
Последвалите действия водят до завладяването на част от североизточните български земи. Руският хронист твърди, че Светослав завзема 80 града по Дунава. Във всеки случай руското завоевание все още не включва столицата Велики Преслав. Независимо от болестта на цар Петър българското правителство поне донякъде се съвзема от тежкия удар. Каква е съпротивата срещу нашествието е трудно да се каже, но според руската летопис именно по внушение на българите печенезите нахлуват в руските земи и блокират столицата Киев. Светослав е принуден да прекъсне победоносната си кампания и да се върне бързо назад.
През лятото на 969 г. Светослав все още е в Киев, включително по време на смъртта на неговата майка, княгинята и бъдеща светица Олга-Елена (11 юли с. г.). Преди кончината си Олга, подкрепяна от своите приближени, обсипва с упреци Светослав. Част от руската знат не одобрява авантюристичните походи, включително и този в България. Светослав обаче е непоколебим, той стига дотам да заяви, че не желае повече да управлява от Киев, а от Преславец -там била средата на неговата земя, т. е. на замисляната вече фантастична държава от Балтика до Византия. Князът представя завзетия български Преславец като истински рай, където „се стичат всякакви блага: от гръцката земя злато, коприна, вина и различни плодове, от чехите и угри-те – сребро и коне, от Русия пък – кожи ивосък, мед и роби”. Лъв Дякон свидетелства, че след нападението над България Светослав и приближените му „не искали да се връщат в страната си, но, възхитени от благоденствието на тези земи, съвсем пренебрегнали сключения договор с император Никифор и сметнали, че за тях е изгодно да останат и завладеят тази страна “. Воден от подобни намерения, Светослав се готви усилено за втория си поход, което отнема поне няколко месеца.
следва...
www.extremecentrepoint.com/archives/4878
В определен момент двете страни стигат до споразумение, наложено от Светослав с груба сила. По-късните събития показват, че Борис II запазва известна власт, а не само нейните символи и инсигнии. Споменава се за български части под руско командване, както и за крепости, оставащи под контрола на български градоначалници.
На 23 април (Гергьовден) Цимисхи е край Дръстър, пред чиито стени според Лъв Дякон го очаква 60-хилядната руска войска. Кървавата битка завършва с тежко поражение за русите. Оцелелите се укриват в здравата дунавска крепост, а Цимисхи изгражда укрепения си лагер на една височина (може би дн. Меджиди табия). Скоро пристига и огненосният византийски флот, което въодушевява ромеите и носи униние в руския лагер. Ладиите веднага са скрити в подножието на крепостните стени. Светослав попада в пълна блокада, за която не е подготвен. В Дръстър няма дори достатъчно хранителни припаси. Византийско-руските схватки пред Дръстър продължават близо три месеца, при което силите на Светослав се топят от ден на ден. На свой ред Цимисхи засилва армията си, призовавайки пред Дръстър гарнизоните, оставени преди това в другите крепости в района. Светослав прави дързък нощен излаз, за да се снабди с припаси, но постепенно над армията му надвисва сянката на глада. Не помагат нито опитите за създаване на собствена конница (слабото място в руската военна тактика), нито езическите жертвоприношения и екзекутирането на подозираните в измяна български боляри. Лъв Дякон споменава и за човешки жертвоприношения с български младенци (бебета).
Битката, решила изхода на цялата война, е на 21 юли 971 г. Русите дават много жертви, а храбрецът Анемас (покръстен арабски принц) успява да рани тежко в рамото самия княз.След тежкото поражение русите се съгласяват на преговори. Условията на договора отразяват пълната византийска победа – киевският княз се заклева да бъде съюзник на империята, като декларира отказа си от претенции към Херсонската тема (Крим) и България. На русите великодушно е позволено да се оттеглят в родината, като са снабдени с хранителни припаси.
Скоро русите потеглят по обратния път към Киев, но се налага да пре-зимуват при устието на Днепър. През пролетта на 972 г. Светослав се опитва да продължи пътя си, но при Днепърските прагове (т. е. северно от днешния гр. Запоро-жие, Украйна) попада в печенежка засада. Тук князът намира своята гибел, а от черепа му по заповед на печенежкия каган Куря е изработена обкована със сребро чаша – свидетелство за близостта на печенежки-те вярвания до онези на старите българи.
Цар Борис II е официално развенчан, като му е заповядано да снеме царските знаци (тиара, багреница, червени бо-туши и пр.), което става на специална церемония в императорския дворец. Борис получава високата титла „магистър”, докато за Роман не се споменава нищо специално. Двамата братя остават под особен надзор, продължил до бягството им през 978 г.
“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
Русчук, 1-й Март 1886 г.
З.Стоянов
Не обичате вие волнодумството, уважаеми. Много ви е драго, като чуйте тълпата да вика гологлава „ура”. Ето защо вие кълнете в България и конституция, и интелигенция, и литература, и всичко друго, което мисли. Колко ще ви бъде вам драго и едва ли ще да има от нас по-добър народ, ако по селата ни наместо училища се издигат камбанарии, ако мястото на Народното събрание е някаква си Киево-Печорска лавра, ако попът е пръв в селото, ако камбаната е единствената душевна храна на всекиго. Далеч от нас такива доброжелатели. „Не им щем ни меда , ни жилото” — както каза нашият съотечественик Др. Цанков едно време, когато в главата му имаше съвест и разум.
Не желаем ние татарска цивилизация. Защо вие се въоръжихте против нашето съединение? Кой, та не вие, го задържахте досега? Кой свика конференцията? Кой даваше кураж на турците да затъпчат Тракия? Кой накара.това сръбско кюлхане, Милан, да ни нападне хайдушки? Кой проводи турски комисари в Тракия? Кой, та не вашият там консул, ходеше като бесен из Пловдив да заплашва българите, че ако не приемат турските комисари, Русия ще се разсърди и турците ще навлязат с „ красния шапочки”?
Иван Аксаков,в. “Независимост”, 12.03.1886 г.
29.05.2018 10:11
има да четете цял ден..
айде, до скоро..братя Българе..
Няма смисъл да им предлагаш да четат на русофилите истини - те не желаят да знаят истината.
И аз винаги съм бил прав - с тях трябва да се воюва, с тях не се дискутира, те трябваше да бъдат екзекутирани след 10 ноемрви - ВИНОВНИТЕ СРЕД ТЯХ трябваше да бъдат избити - показвано, физически, но това не стана и нямаше как да стане, защото враговете на европа русия и сащ/англия си спретнаха историческо театро. То европа няма - това е икономика без юмрук.
И ТАКА - С КОМУНЯГИТЕ НЕ СЕ ГОВОРИ, ТЯХ НЯМА НУЖДА ДА ГИ УБЕЖДАВАШ И ПРОСВЕЩАВАШ - ТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ САМО НАРАНЯВАНИ и понеже тук сме блог те трябва поне вербално тук да бъдат удряни уязвявани.
Това е война - вербална, времето на убеждението отмина, аз впрочем никога не съм дискутирал с тях. винаги позлвам истината за да се изгавря с тях.
29.05.2018 12:15
8. germantiger - ...
12:03
Янко Гочев и неговата поредица в три тома за руската империя срещу България - велики книги с КОНКРЕТИКА И ДОКУМЕНТИ!
най-тъпото е ,че те нямат никакви дивиденти/или дребни семки и бонбонки..
то, че са недообразовани и куци илитерати, е ясно..
блг за комента..
но през лятото имам повече време за книжки..
Срамота е да не си познаваме Историята..