Прочетен: 1444 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 03.11.2018 18:20
виждаш в човека срещу теб сродната си душа
и заслепен от всичко „идеално“ в него,
правиш и невъзможното за да го спечелиш,
но той също е видял това, но за жалост… не в теб.
Ти търсиш него, а той търси друг
и двамата се въртите в омагьосан кръг.
Всеки иска да намери щастието…
онази тръпка, пеперудите в стомаха,
разтуптяното сърце, учестения пулс…
потреперването на цялото тяло,
когато специалният човек за теб… те докосне.
Но „твоят“ човек не гледа в теб,
със същите очи, с онзи пламък
който гори в твоите, когато го зърнеш.
Той е в същото положение като теб
измъчван от същата болка,
от несподелените чувства и трепети
без да осъзнава, че това което търси
може да го намери вътре в теб,
защото корицата на книгата
може и да не е идеална,
но съдържанието ѝ…
може да удовлетвори и най-капризния „читател“.
Но дали ще се престраши да отвори тази книга
или отново ще предпочете да заложи на лъскавите корици,
които са го разочаровали толкова много пъти?!
Кой знае… може би някой ден, някъде там
изморен от тези разочарования,
ще изневери на себе си
и ще реши да даде шанс на твоята „книга“.
Да, онази книга с невзрачната корица,
която бленува да бъде прочетена.
И кой знае… четивото може да се окаже това,
което е търсил толкова време до сега.
Своята сродна душа!
А ти, читателю, коя книга ще избереш?Д. С.
22.10.2018 22:24
От месец горя и топя се по човек прегърнал пустотата.
Човек, който сякаш не ме вижда. Обичащ сляпо друг.
Но на- не се примирявам и боря се. На съдбата напук.
Всеки ден. Всяка минута. Поне да я накарам да се усмихне.
Пък от тук натам- каквото бъде. Любов ще пламне. Или затихне.
Знам, че ще стоя до последно. С моята грозна корица,
с моите празни джобове, с мойта пресушена сълзица.
Късмет- сърце ми да пее, или навек да замлъкне,
сърцето ми на камък да стане.
Но на него тя ще стъпи. И от мрак ще се измъкне.
А на теб аз пожелавам най-верният читател. Този с който заедно да пишете книгата на живота.
